За съжаление и тази година се явих на състезание неподготвен...И ако някои вземат позволени стимуланти, на мен все се налага да взимам...приспивателни!:) От 30г не помня да съм спал нощем- такава ми е била работата, когато я е имало; такива са ми и навиците...За това никой не ми е виновен- ако бях променил режима си поне месец преди шампионата, резултатите щяха да са налице...Е, опитах се, но винаги ще се намери някой, който да те побутне от правия път...Аз съм си виновен, защото тая година, за разлика от предходните *доброжелателите* ми забравиха да хвърлят по цяла нощ бомбички под прозореца ми, не пуснаха кучетата си из съседните дворове да лаят по котките цяла нощ, не вдигаха никакъв шум а и времето не беше горещо като през изминалите години- можеше да се спи...Както винаги обаче, само аз и Стефан Петков се явихме на собствени разноски, за разлика от колегите си, чиито общински деятели на спорта все някога се сещат за тях! И ако аз съм все още никой, същото не може да се каже за Стефан, който има международни отличия...След безсънната нощ в четвъртък пътувахме 5-6 часа до Варна с колата му , през цялото време валеше пороен дъжд, пътят беше в огромни локви...Аз имам страх само от две неща- от високото и возенето в кола...Можеше да подремна, но предпочетох да се държа здраво в колата, очаквайки някой Шумахеровец да ни връхлети...:) Легнах си рано, още в 19ч, но само след час се събудих и за сетен път не успях да заспя повече...На другия ден направих и фалстарт на 100м- слава богу, при нас ветераните за една грешка си затварят очите...При повторния опит от страх да не повторя грешката стартирах със закъснение, през цялото бягане бях крайно неконцентриран а и май прекалих със загрявката и се изтощих...Имаше и силен насрещен вятър! Все пак бях пръв в категорията си...Вечерта си легнах в 24ч след мача, но от преумора и изтощение пак се събудих след час и повече не заспах...Бях сритал без да искам табуретката в хотелската стая и освен осакатения ми палец на десния крак- пострадаха и другите пръсти- болеше зверски...Мислех да се откажа от старта на 200м, но ме разубедиха...Останах втори след току що влезлия в моята възрастова категория Венцислав Иванов, по- млад с 4 години, който направи фурор, давайки по- добро време от по- младият и от него, безспорен номер едно на 100 и 200м в България СВилен Митрофанов...Свилен все пак си остана шампион на коронните си дисциплини 100 и 200м в категорията си. Той участвува тази година и на 400м, където пак спечели...Тогава се *поскара* на нашият Стефан Петков, който също спечели тази дистанция, дебютирайки в нея т. г. Защото ако бягаха в една серия, двамата със сигурност щяха да дадат много по- добри времена, съревновавайки се!!!:) Нищо- догодина ще знаят!:) На другия ден Стефан Петков остана втори на 800м след много добре подготвеният и отпочинал Христо Колев от Правец, който направи рекорд в дисциплината...Впрочем Стефан също не спа предната нощ- беше и настинал!
А неговият работен ден продължава без почивни дни по 16часа, години наред- този човек върши половината тежка работа на селото си Черганово! Чудя се как успява след всичко това! Той е уникален- равнопоставен с други едва ли някой ще го победи! Колкото до мен, след като счупих ръката си, която зарастна накриво и срязах петата си- имам не повече от двадесетина тренировъчни спринта за повече от две години...Вече понаучих нещо, но е крайно недостатъчно...Аз не съм бил никога спортист, техниката бягане с пръсти ми е пълна мъгла- имам чувството, че бягам на кокили...знам, че някои стотици пъти оттренирват старта с блокчета, които аз няма от къде да си доставя...Явно ще трябва да потърся съвети от местните спринтьори! Трябва и бягане! Инак ми казаха, че трябват силни крака- от два месеца правя клекове с две пружини, вместо с щанга- явно има ефект, щом в това състояние и без грам усилие постигнах същите резултати....Стефан ме гаври, че съм бягал силово като Тайсън Гей- то е защото ме боли адски кръста и петите!:) А и ръката ме боли все още- лоша ми е координацията...Все пак 40г съм лентяйствал и съм загубил двигателната си култура! А и моето ставане от сън следобед винаги е придружено с две- три кафета и 15 цигари- това ми е закуската! Ако се откажа от нея и сегашния режим- очаквайте изненади!:) P,S,- ПОКАЗВАМ НА ВСИЧКИ И ПРОСЛОВУТИЯТ СИ ПАЛЕЦ- НА 7МИ ЮЛИ ЩЕ СТАНАТ 30Г, ОТ КАКТО КАРАМ С НЕГО СЛЕДСТВИЕ НА ЕДНА НЕКАДЪРНА ОПЕРАЦИЯ, ИЗВЪРШЕНА ОТ ПАРТИЙНИЯТ СЕКРЕТАР НА ХИРУРГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ В КАЗАНЛЪК!!! НЯКОГА НЕ ЗНАЕХ ДАЛИ ЩЕ ПРОХОДЯ, КАМО ЛИ ДА БЯГАМ СПРИНТ...ТРУДНО МИ Е ДА ОБУВАМ ВСЯКАКВИ ОБУВКИ- БОЛИ УЖАСНО!!! ЛЕСНО ПОПРАВИМО Е....НО НЕ БИ...
|
Не съм свикнал да мълча!!! 13:47
