Съвети за предотвр
Автор: Брус Тълоу
След травма е много важно атлетът да получи правилното физиотерапевтично лечение възможно по-скоро - това определя колко бързо атлетът ще възобнови тренировките.
За всеки атлет трябва да се планират и прилагат индивидуални програми, включващи и специфични за дадения спорт упражнения, адаптиране към нови пози за коригиране на мускулния дисбаланс, програма за домашни упражнения, превръзки, и пр. Преди пълното възстановяване да не се прилага натоварване в пълен обем. Превенцията е по-добра от лечението.
„Избягването на травми” трябва да е един от главните приоритети в тренировъчния процес, и да е една от главните цели при изготвяне на тренировъчен план.
10 практически съвета за избягване на травми
- Никога не тренирай усилено, ако си още схванат (вдървен) от предишната тренировка.
Въвеждай нови дейности много постепенно. атяване на травми I (със съкращения)
-
- Отделяй значително време за загряване и разпускане.
- Проверявай предварително тренировъчните и състезателните трасета.
- Тренирай на различни повърхности, с подходящи за тях маратонки.
- Къпи се и се преобличай веднага след разпускането.
- При пътуване си осигурявай максимален комфорт.
- Стой далеч от източници на зараза, когато тренираш или се състезаваш усилено.
- Бъди много придирчив към хигиената в горещо време.
- Наблюдавай се ежедневно за признаци на умора. Ако имаш съмнения, намали натоварването.
Никога не тренирайте усилено, ако сте още схванати
… Някои налагат бързо темпо в тренировките, а на другия ден други страдат от това. Но вместо да изчакат сковаността да изчезне, те се опитват да тренират отново със същото усилие както предния ден. Резултат: некоординирани движения и повишена вероятност от травми.
Въвеждайте нови дейности постепенно
„Превключването” от тренировки в зала към такива на открито или от трева към синтетична настилка трябва да започва доста време преди да се появи необходимостта. Първата тренировка на писта за годината трябва да е наполовина на нормалната, и да е само в маратонки. През следващата седмица по-голямата част от тренировката да е на писта, но само част от нея да е с шпайкове, а в следващите две седмици процентът на пробежките с шпайкове се увеличава. След около месец може да се правят три тренировки седмично на писта, а останалите - предимно на трева..
Загряване и разпускане
…..Топлите мускули се разтягат много по-добре от студените. Сухожилията и ставните връзки се късат по-лесно, когато мускулите са студени и негъвкави.
Загряването помага както физически - за отклоняването на кръвния поток от маловажни области към работещите мускули, така и психически - за концентрирането на атлета върху предстоящото състезание или тренировка.
Преди началото на усилена тренировка се препоръчва загряване от 15 до 30 минути. Във всички случай то започва с 5-10 минути леки и умерени движения, постепено ускоряващи се, следвани от 5-10 минути стречинг, все още в топъл екип. След това ускорения и къси спринтове, после трябва да се запази топлината на тялото до самия старт. На един спринтьор са необходими 45 минути загряване за 10-секунден „взрив” на енергия. По време на разпускането, котето трябва да продължи 10-15 минути след състезание или усилена тренировка, телесната температура се връща към нормалната, а продуктите на умората се изчистват от мускулите, което намалява възможността за вдървеност (схванатост) на следващия ден.
Проверявайте предварително трасето
Носете подходящи маратонки
Носенето на твърде леки, нестабилни или неравномерно износени маратонки често е причина за травми.
Може би най-честата причина за всякакви травми е прекаленото трениране върху твърди повърхности. Бързото бягане върху асфалт или тартанова настилка причинява голямо ударно натоварване върху краката и цялото тяло.
Къпете се и се преобличайте след тренировка
Това намалява вероятността от вдървеност и от настинка. В идеалния случай, една усилена тренировка или състезание трябва винаги да бъдат последвани от масаж, ако искате да се възстановите бързо.
Пътувайте комфортно
Понякога се случва да стоите заклещен в минибус или влак, седейки в странна поза в течение на часове, преди важно състезание. Трябва да ставате, да се разхождате и да се разтягате на всеки час по време на пътуването, ако е възможно. Колкото повече контролирате (редуцирате) стреса, толкова по-добре ще се състезавате. Най-добре е да пристигнете на мястото на сътезанието в деня преди състезанието. Ако трябва да се справяте с големи промени в климата и/или времевите зони, най-добре е да пристигнете една седмица предварително.
Избягвайте инфекции
След усилени тренировки имунната система определено е уязвима. Усилено трениращите атлети са особено податливи на инфекции преди голямо състезание. Те трябва да стоят далеч от претъпкани помещения, училища, и хора с настинка.
Бъдете придирчиви към хигиената
Твърде често атлетите в тренировъчни лагери или в олимпийски селища получават стомашни разстройства точно преди голямото сътезание – причината често е очевидна предвид лошите битови условия, в които живеят, с изостанала храна, разхвърляни мръсни дрехи, чаши за общо ползване, и пр. Като повечето млади хора, и атлетите имат чувство за неуязвимост, което е опасно.
Наблюдавайте за признаци на умора
Ако проследите причината за болест или травма, ще видите, че обикновено има момент, в който атлетът е трябвало да намали натоварването, но не го е направил. Треньорът трябва да казва на атлета кога да спре, а атлетът трябва да познава ранните признаци на преумора. Един сигурен признак е повишеният пулс в покой.
Отношението към травмата
Колкото и да сте внимателен, могат да се получат травми. Обичайната последователност на събитията е следната:
- Атлетът чувства лека болка по време на тренировката и я пренебрегва.
- Болката се появява отново, и може да бъде почувствана дори след тренировка, но не е толкова силна, че да се наложи прекратяване на тренировките.
- Болката вече е достатъчно силна, че да попречи на нормалните тренировки, но атлетът все още може да се състезава, ако си почине.
- Болката е толкова силна, че атлетът не може нито да тренира, нито да се състезава.
Времето да се докладва травмата и да се започне лечението е фаза 1. Веднага трябва да се прекратят всички упражнения, които правят травмата още по-болезнена, и веднага трябва да се постави диагноза, във всеки случай не по-късно от следващия ден. Същевременно тренировъчната програма трябва да се промени така, че атлетът да прави поне нещо за поддържане на тренираността на сърдечно-съдовата система, постоянно телесно тегло, и мускулна сила. Бездейният травмиран атлет е истинска „болна горила”. Важно е да се поддържат морала и увереността му толкова, колкото и поддържането на формата му, но в сегашните времена на фитнес-центрове, велоергометри (статични велосипеди), и аква-джогъри, винаги е възможно да се намерят подходящи упражнения.
Ключът е бързо реагиране при първата поява на травмата и засилена психологична подкрепа, когато нещата не вървят добре. Тогава треньорът е истински необходим. Както и добрата физиотерапия.
( Източник: http://www.sportsinjurybulletin.com/archive/physiotherapy.html )
...............................................
Предотвратяване на травми II
Травмите влошават физическата кондиция, състезателните постижения, и могат да додведат до дълготрайни здравни проблеми, напр. артрит.
Мъжете и жените атлети страдат от еднакъв брой травми на тренировъчен час. Няма връзка между скоростта на бягане и риска от травми.
Не прекалявайте
Най-добрият пряк предсказател за вероятността от травми е количеството тренировки през предходния месец. Уморените мускули не защитават добре свързаната с тях съединителна тъкан, увеличават риска от увреждания на костите, хрущяла, сухожилията и ставните връзки. Ако сте бегач, общият километраж е отличен показател за риска от травми. Колкото повече километри навъртате седмично, толкова по-голяма е вероятността от травми. Изразено повишение на риска има при седмичен километраж над 64 км (заб.: Кенет Купър препоръчва седмичният километраж да се движи в диапазона 24 - 80 км; според други изследователи е излишно бегачите за здраве да бягат повече от 45 км седмично).
Двата най-добри предсказателя за травми
Първо: Много травми не са нов проблем, а повторение на предишни проблеми, така че предишната история на травмата е отличен предсказател. Ако сте бил травмиран преди, вероятността да се травмирате отново е по-голяма. Логично е: редовните упражнения „разкриват” слабите места в тялото. Ако имате слаби тазови мускули, например, или колена, които са подложени на силен стрес поради уникалната ви биомеханика по време на упражненията („лоша стойка”), тогава има вероятност тазът или колената да бъдат увредени, ако се упражнявате дълго време. След възстановяването, ако подновите тренировъчното натоварване, без да промените биомеханиката си или без да укрепите тазовите си мускули, има голяма вероятност тези области да бъдат травмирани отново.
Така че, ако сте бил травмиран преди две години, внимавайте! Вероятността да се травмирате отново тази година е с около 25-50 % по-голяма в сравнение с атлета - късметлия, който е успял да се опази от такава травма преди.
Второ: Може да изглежда странно, но след общото тренировъчно време това е броят последователни тренировъчни дни през седмицата (напр. ако тренирате в понеделник, вторник, сряда, и петък, занчи тренирате в три последователни дни; петък не се брои, защото четвъртък и събота са почивни дни). Намаляването на броя на последователните тренировъчни дни понижава риска от травми. Например вместо да тренирате по един час от понеделник до петък без почивка, можете да намалите риска от травми, като тренирате по 75 минути 4 дни седмично – напр. понеделник, сряда, петък и събота. Общото тренировъчно време ще е същото, но във втория случай броят на последователните тренировъчни дни е два вместо пет, което води до по-дълго време за възстановяване и съответно по-нисък риск от травми. Удълженото време за възстановяване намалява травмите, като позволява на мускулите и съединителната тъкан да се възстановят и „саморемонтират” между тренировките.
Психологични фактори
При агресивни, напрегнати, и невъздържани атлети рискът от травми е по-голям, отколкото при по-спокойните им конкуренти. Такива индивиди („тип А”) имат и повече комбинирани травми и губят двойно повече тренировъчно време, когато се травмират. Така че релаксирайте! Напрежението може да втвърди мускулите и сухожилията - така те стават по-податливи на травми по време на тренировки и състезания.
Слаби мускули
Много травми се причиняват от слаби мускули, които просто не са готови да посрещнат специфичните изисквания на съответния спорт. Затова някои, които започват да бягат за пръв път, често се справят добре в първите няколко седмици, но после, когато добавят километри, внезапно получават проблеми с ходилата или глезените, задните бедрени мускули или болки в кръста. Телата им просто не са достатъчно силни, за да се справят с изискванията на повишените тренировъчни натоварвания. Затова винаги е добре да се съчетават редовните тренировки с прогресивно „растящи” тренировки със съпротивление (тежести).
Бъдете специфични
Упражненията със съпротивление могат да укрепят мускулите и да ги направят по-малко податливи на увреждания, особено ако силовите упражнения включват движения, подобни на извършваните в съответния спорт. Например, за бегачи, които искат да укрепят мускулите на краката, е по-добре да изпълняват упражнения с тежести като напади и клекове, вместо да правят упражнения без тежести на машини в седнало положение (напр. лег-преси) - последните нямат връзка с бягането. Ако сте хвърляч, много време трябва да бъде отделено на развитието на мускулите в предната, но също така и в задната, част на рамото.
Мускулен дисбаланс
Могат да се открият и дори коригират (със съответни упражнения) несъразмерности в силата и дължината на мускулите, които са главна причина за развитие на почти всички мускулно-скелетни болки и дисфункции.
Мускулна скованост (твърдост, вдървеност, ...)
Мускулната скованост е пряко свързана с риска от мускулни травми, така че е важно тя да бъде намалена чрез загряването. Стречингът да бъде само динамичен. Бавните контролирани движения с пълна амплитуда на движенията намаляват мускулната скованост. Статичните упражнения нямат такъв ефект. Динамичните, а не статичните, разтягания са най-подходящите упражнения за загряването. Статичният стречинг е по-подходящ при разпускането.
Съвети за предотвратяване на травми (допълнение към изложените по-горе)
- Избягвайте да тренирате, когато сте уморени
- Увеличете консумацията на въглехидрати в периоди на усилени тренировки
- Увеличаването на тренировъчните натоварвания трябва да се съпровожда от увеличено време за възстановяване
- Всяко увеличаване на тренировъчното натоварване трябва да се предшества от увеличаване на силата
- Отнасяйте се много внимателно дори към привидно леки травми, за да предотвратите влошаването им
- Ако почувствате болка по време на тренировка, ПРЕКРАТЕТЕ тренировката незабавно.
- Обръщайте внимание на хидратирането и храненето
- Изполвайте подходящи тренировъчни повърхности
- Проверете дали зоните за тренировки и състезания са безопасни.
- Проверете дали оборудването е подходящо и безопасно за използване.
- Редовно си правете (ходете на) спортен масаж.
(Източник: http://www.peytonproject.com/injuryprevent.htm и др.)
...............................................
Съвети за предотвратяване на травми III
(1) Избягвайте да тренирате, когато сте уморени. Уморените мускули не осигуряват необходимата поддръжка за сухожилията, ставните връзки и костите, и увеличават риска от разтежения, навяхвания, изкълчвания, и стресови фрактури (счупвания).
- Всяко увеличаване на тренировъчното натоварване трябва да се предшества от увеличаване на силата
- Обръщайте внимание на хидратирането и храненето
- Изполвайте подходящи тренировъчни повърхности
- Проверете дали зоните за тренировки и състезания са безопасни.
- Проверете дали оборудването е подходящо и безопасно за използване.
- Редовно си правете (ходете на) спортен масаж.
(2) Увеличете консумацията на въглехидрати в периоди на усилени тренировки, особено ако тренирате за издръжливост. Мускулите с бедно съдържание на въглехидрати са уморени и водят до проблемите, споменати в т.1.
(3) Увеличението на тренировъчните натоварвания трябва да се съпровожда от увеличено време за възстановяване. Когато тренировъчният обем се увеличи с повече от 2-3 процента, вземете мерки да си осигурите повече сън и повече време за почивка през деня. В противен случай вие не тренирате, а се опитвате да се „разглобите”.
(4) Помнете един ключов тренировъчен принцип: общото тренировъчно време не се наслагва автоматично. Например, ако тренирате три часа седмично, това НЕ означава, че вече сте готови да минете към 3 ½ часа седмично. Всяко увеличение на тренировките трябва да бъде предшествано от увеличение на силата, така че тялото наистина да е готово да се справи с новото натоварване. Бегачите например трябва да минат през период на силови упражнения, главно за засилване на мускулите на краката, преди да направят опит за значително увеличаване на километража.
(5) Бъдете особено внимателен, ако сте начинаещ (новак). Ако пракиткувате дисциплината си само от няколко месеца, вероятността да се травмирате е много по-голяма, в сравнение с някой, който я практикува активно години наред, просто защото той е имал повече време да укрепи съответните мускули и съединителна тъкан.
(6) Отнасяйте се много внимателно дори към привидно леки травми, за да предотвратите влошаването им. Помнете акронима RICE (от Rest – почивка, Ice - лед, Compression – компресия с еластични бинтове и др., и Elevation – повдигане на краката, за облекчаване на венозния кръвопоток и намаляване на подуванията ) при леки травми. Почивката дава възможност на засегнатата област да се излекува, ледът намалява възпалението и подуването, а компресията и повдигането на краката намаляват подуването, и помагат на оздравяването.
(7) Работете съвместно с лекаря си, взимайте противовъзпалителни лекарства за овладяване на болката и намаляване на възпалението и подуването, които можете да получите.
(8) Ако почувствате болка по време на тренировка, ПРЕКРАТЕТЕ тренировката незабавно. Временната загуба на тренировъчно време и кондиция е много по-безвредна от дългосрочното увреждане на тялото. Много атлети получават хронични болки в коленните стави или друга анатомична област, защото продължават да тренират при наличие на болка. Помнете, че сте в спорта за дълги години; един изгубен месец за тренировки с цел рехабилитация на увредено коляно е много по-малка беда от принудителното спиране завинаги на спортната активност в някой бъдещ ден поради дегенерация на ставите.
(9) Ако искате да засилите тренировъчното натоварване без особено повишаване на риска от травми, един вариант е леко да увеличите средната интензивност (скорост) на тренировките, вместо да прибавяте много допълнителни километри бягане, и др.
……..
Завръщане след травма
Дори и да пренебрегнете физическата болка от травмата, психичната болка от невъзможността да тренирате и да се състезавате понякога може да бъде още по-лоша. Опитайте се да я преодолеете. Много важно е да се завърнете бавно след травма, да не се „втурвате” и да не щурмувате тренировъчния процес. Намалете (или елиминирайте напълно) бягането, докато се възстановите от травмата.
За съжаление, тялото е непостоянно. След цялото това време, усилия, и километри, които сте инвестирали, за да влезете във форма, тялото ще ви „благодари” за това, че сте го забравили напълно, при първата възможност. Истината е тежка: бързо се губи форма, когато спрете всички тренировки. Но можете да си починете до една седмица, без да загубите основата. Три-четири дни почивка могат дори да подобрят резултатите. Но след около седмица ще почнете бързо да губите кондиция – за много по-кратко време от това, което ви е било нужно, за да я изградите. Само за две-три седмици можете да загубите около половината от аеробната си кондиция.
Този „детрениращ” ефект може да бъде минимизиран или дори елиминиран с „кръстосани” тренировки (комбинирани, с упражнения за различни мускулни групи, с алтернативни упражнения, и т.н.) Намерете дейност, която не напряга травмираната област, и се придържайте нея за поддържане на кондиция. Колоездене, плуване, бягане във вода (басейн) са добри аеробни упражнения с по-малко натоварване върху краката, но ви поддържат във форма. Все пак ще загубите кондиция в известна степен, тъй като тези упражнения не натоварват основните мускули, използвани при бягането, в такава степен, в каквато бягането ги натоварва. Бягането във вода на място, вързан с ремък, е може би най-доброто упражнение за поддържане на беговите способности по време на рехабилитация.
След дълго прекъсване, дори с кръстосани тренировки, ще изгубите кондиция в някаква степен. Общо правило е, че две седмици „вработване” (с постепенно увеличаващи се тренировки) за наваксване на всяка седмица, в която не сте тренирали. Не се пресилвайте в този период. Не позволявайте на егото си да ви убеди, че трябва веднага да се опитате да бягате така, както преди травмата. Рискувате да повторите травмата. Ако сте отсъствали само една или две седмици, започнете с около половината от разстоянието, което сте бягали преди травмата. Би трябвало да се върнете към предишното ниво за две до етири седмици.
Но ако сте отсъствали дълго време, трябва да сте много консервативен. Гледайте на себе си като на начинаещ бегач. Сменяйте бягането и ходенето в тренировките си, и след всеки ден с бягане почивайте един ден. Не се страхувайте, е видите, че ще се завърнете към обичайното си ниво по-бързо отколкото когато сте почнали за пръв път. Но не форсирайте. Сърцето и белите дробове вероятно няма да се измъчат толкова, но може да бъдете изненадани колко уморени се чувстват краката и костите. Не ги пренапрягайте и травмирайте от нетърпение и желание да се върнете бързо към предишната си кондиция..
Това не означава непременно да се бяга по-бавно, а по-малко. Бавният джогинг може дори да влоши травмата; по-добре бягайте с нормално темпо и вмъквайте интервали с ходене, равни по време на пробяганото разстояние. Разбира се, като прогресирате, можете да увеличите времето на бягане и да намалите времето за ходене. Мислете за седмичния си километраж с термина „плато”. Връщайки се към предишното си ниво, спрете за няколко седмици един и същ километраж, за да си върнете силата и увереността. Ако сте бягал по 50 км преди травмата, задръжте на 25 км, докато свикнете с този километраж, после увеличете до 35 или 40 км, и пак изградете солидна основа на това ниво, преди да увеличите отново до 50 км седмично.
Помнете, че трябва да обуздавате егото си. Регулирайте целите и очакванията си така, че да не се фрустрирате и да не се травмирате отново. Мислете за периода на отсъствие като за възможност да изследвате други физически дейности. Насладете се на почивката си; в действителност тя е добра за вас.
...............................................
Спорт и вегетарианство
Фактът, че сте вегетарианец, няма да ви пречи да сте и спортист с върхови постижения. Непрекъснато расте броят на спортистите от световна класа, които са вегетарианци.
“Вегетарианската храна е превъзходна – и за здравето, и за спорта, и за живота. Тя дава максимално количество енергия и жизненост – на практика тя ме зарежда с всичко, което ми е нужно да се поддържам в най-добрата си физическа форма и да се съревновавам с най-добрите.” Робърт Милар, професионален колоездач от световна класа
Дейвид Филипс, вегетарианец и маратонец-кънкьор от световна величина е един от малкото кънкьори бегачи на дълги разстояния в САЩ. Филипс е и вегетарианец. Неотдавна той участва в изтощителния маратон 200К в гр. Рованиеми, Финландия, в Северния полярен кръг. “Не отидох, за да спечеля. Единственото ми желание бе да оцелея”, казва Филипс, който в продължение на 8 ч. и 20 мин. се борил с жестоките пориви на арктическия вятър, докато се е мъчил да избягва коварните за всеки кънкьор цепнатини в леда. За да придобие издръжливостта, необходима му за този изтощителен маратон, Филипс или е карал колело по 402,25 км, или е покривал разстояния от 160,90 км с кънки на лед всяка седмица в продължение на цяла година. Да развиваш мускулите на краката е важно, но да се запасяваш с енергия, която да движи тези мускули в продължение на толкова много часове, е не по-малко важно. До началото на маратона Филипс се е зареждал с енергия благодарение на богатите на въглехидрати тестени изделия, картофи и други зеленчуци. По време на състезанието той носил енергийни пръчки и бутилки със зареждаща с енергия напитка, чиято основна съставка е глюкозата. Освен това изял огромно количество “почти вкочанени” банани, които организаторите на маратона подавали на участниците в кънки-маратона.
Вегетарианството е начинът на хранене, който прогонва умората. Увеличаването на енергията продължава да се нарежда на едно от първите места в списъка на положителните промени, които настъпват при хората, възприели вегетарианството. “Почти на всеки трима вегетарианци един съобщава за по-голям прилив на сила и енергия и по-голяма издръжливост, като това са най-често посочваните плюсове на вегетарианството за здравето”, пишат проф. Пол Р. Амато и Соня А. Партридж в книгата си “Новите вегетарианци: укрепване на здравето и запазване на живота.” Много хора, които усещат прилив на нова енергия, започват да се занимават със спорт и скоро установяват, че зачеркването на месото в менюто им е свързано с по-добри постижения, което не е никак изненадващо.
Спортистите вегетарианци без съмнение са напълно равностойни на останалите спортисти и дори нещо повече - при всички спортове, изискващи продължителна физическа работа, вегетарианците имат преимущество поради начина си на хранене. За това говорят следващите интересни факти.
ЕКСПЕРИМЕНТ С ВОДАЧИ НА РИКШИ
В началото на XIX век професор Релз направил интересен експеримент с участието на двама млади японски водачи на рикши. И двамата били вегетарианци по неволя, смятайки месната храна за забранен разкош. Две седмици професорът наблюдавал как младежите ежедневно пробягвали в горещината около 40 километра, теглейки зад себе си рикшата с 80-килограмовия стопанин, без да чувстват умора. Телесната им маса практически оставала постоянна, макар че се хранели с растителна храна, калорийността на която била два пъти по-малка от нормата. След това на младежите започнали да дават толкова месо, колкото им се искало. В резултат на това след три дни и у двамата се появила добре изразена умора при изпълнението на привичната за тях тежка физическа работа. Щом обаче се върнали към вегетарианското нискокалорийно меню, физическата им работоспособност отново станала висока.
ДРУГ ФАКТ: Американският изследовател Ървинг Фишер наблюдавал 15 души, хранещи се с месо, и 32 вегетарианци и стигнал до извода, че у вегетарианците физическата издръжливост е два пъти по-голяма.
СЪСТЕЗАНИЯ ПО СПОРТНО ХОДЕНЕ
Правят впечатление резултатите от специалните състезания, проведени в Германия. През 1898 г. 8 вегетарианци и 14 месоядци се състезавали по спортно ходене на разстояние 112,5 км. Всички вегетарианци успешно преминали това разстояние, при което първият от тях постигнал време 14 часа и 11 минути. Едва 1 час след като последният, осмият, вегетарианец пресякъл финала, съдиите дочакали първия и единствен представител на месоядците, който съумял да премине разстоянието. Останалите се отказали на половината път. През 1902 г. месоядците се опитали да се реваншират. Този път за спортното ходене бил избран маршрутът от Берлин до Дрезден. От 18 вегетарианци 10 преодолели цялото разстояние, а от 14 месоядци – само трима. Абсолютен шампион станал вегетарианец, който изминал разстоянието 7 часа по-бързо, отколкото лидерът на отбора на месоядците. Третото и последно състезание между представителите на двете направления в диетологията се състояло през 1908 г. На участниците в това състезание предложили да изминат пешком 200 км. От 11 вегетарианци с тази задача се справили 8, а от 13 месоядци – 5. Вегетарианците финиширали с номера 1, 2, 3, 6, 8, 9, 10, 11. Месоядците достигнали финала с номера 4, 5, 7, 12, 13.
КАКВО ДА ЯДЕМ ПРЕДИ СТАРТА?
“Като гледам как някои бегачи се хранят с бифтеци преди старта, – казва новозеландския треньор Артур Лидиърд - струва ми се, че те се страхуват да не умрат от глад още на първите 50 м от разстоянието.”
В продължение на много години повечето хора са смятали, че щом мускулите са съставени от белтъци, допълнителната порция белтъчини в храната ще спомогне за нарастването на мускулите и на тяхната сила. Оказва се обаче, че за мускулната работа много по-важна е храната, богата на въглехидрати, благодарение на които се попълват запасите от гликоген в мускулите.
ПО-БОГАТАТА НА ВЪГЛЕХИДРАТИ ХРАНА ДАВА ПО-ГОЛЯМА ИЗДРЪЖЛИВОСТ
Приемането на твърде много протеини отслабва силите на организма. В една серия от тестове за издръжливост, проведени от д-р Ървин Фишер от Университета в Йейл, вегетарианците са се представили два пъти по-добре от месоядците. След като д-р Фишер намалил с 20% дневната дажба белтъчини на невегетарианците, те показали с 33% по-добри резултати.
Много други изследвания са доказали, че едно пълноценно вегетарианско меню има по-висока хранителна стойност от месото. Едно изследване в Брюкселския университет доказало, че вегетарианците имат 2-3 пъти по-голяма издръжливост на физически натоварвания от месоядците и се възстановяват напълно от умората 5 минути по-бързо.
.. НАЙ-ГОЛЕМИТЕ, НАЙ-ИЗДРЪЖЛИВИТЕ И СИЛНИ ЖИВОТНИ СА “ВЕГЕТАРИАНЦИ”. За това, че вегетарианският режим на хранене дава и великолепни физически възможности, свидетелстват и примери от животинския свят.
Конят - това красиво, силно и издръжливо животно се храни с трева и зърно. Нима конят отстъпва по издръжливост на кучето? Не случайно съществуват изразите “работи като кон”, но “уморен като куче”.
И хищникът ястреб не може да се състезава по издръжливост с хранещия се със зърно пощенски гълъб, който прелита от Англия в Северна Америка.
Слонът, който е най-голямото животно на планетата, е растителнояден.
Човекоподобната маймуна горила (също като орангутанът и шимпанзето) има сходен с човешкия строеж на зъбите и на стомашно-чревния тракт. Горилата се храни с растителна храна и въпреки това е 4 пъти по-силна от човека. Независимо от своята ловкост и подвижност, горилата е лишена от инстинкта да преследва другите животни.
( Източник: http://vegetarianstvoto.hit.bg/sport.html ; още за спорта и вегетарианството в “Интервюта с вегетарианци” на сайта http://vegetarianstvoto.hit.bg )
|